3 мая 2008 г., 16:26

Спомен за една топлина

1.2K 0 1
В ефирно леката мекота на нощта
сребристо огнените лъчи на луната
погалиха с блясък
гората, потока, тревата, скалата.

Там, сред песента на водата
и прегърнати от гората,
в ложето на скалата,
две устни горещи
изпепелиха две сълзи леденеещи,
две ръце докоснаха
със нежна сила
топлата мекота
на женската ръка
и вплетоха се
в ухаеща коса.

Страстта се разби.
Луната в нея
лъчи отрази.

В порива задъхан
устните се сляха,
между телата изчезна
ивицата светлина.
Тревата зашепна
със шепота на тез тела,
усещащи до себе си
на другия
топлата и нежна голота.
Превърнаха се двамата
във цяло, с вселената и вечността.

Полъхът пролетен
с хладна ръка
изтощено ги приспа.

Утрото щастливо освети
гората, потока, тревата, скалата,
където през нощта
цъфтяла е любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...