Спомен за еволюция

i2na (Инна)
145 1101

4 июл. 2018 г., 23:55 2019-06-13T18:17:40+03:00

Поэзия » Другая

421 2 1

Навивам се на спирала

преди да заспя.

Заслушана в ритмичния бас на капчука

тактувам с крак.

Или с опашка.

Замижавам с двеста очи.

С пипала

галя хладната стена и залепям вендузи.

Потъвам навътре в дъжда.

Краката ми напълно изчезват.

Излизат мехурчета изпод хрилете ми.

Изгубвам опашка.

И ставам едноклетъчна.

Една спирала ДНК.

А сутринта се събуждам като пружина.