4 июл. 2018 г., 23:55  

Спомен за еволюция 

  Поэзия » Другая
523 2 1

Навивам се на спирала

преди да заспя.

Заслушана в ритмичния бас на капчука

тактувам с крак.

Или с опашка.

Замижавам с двеста очи.

С пипала

галя хладната стена и залепям вендузи.

Потъвам навътре в дъжда.

Краката ми напълно изчезват.

Излизат мехурчета изпод хрилете ми.

Изгубвам опашка.

И ставам едноклетъчна.

Една спирала ДНК.

А сутринта се събуждам като пружина.

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??