Спомен за еволюция
Навивам се на спирала
преди да заспя.
Заслушана в ритмичния бас на капчука
тактувам с крак.
Или с опашка.
Замижавам с двеста очи.
С пипала
галя хладната стена и залепям вендузи.
Потъвам навътре в дъжда.
Краката ми напълно изчезват.
Излизат мехурчета изпод хрилете ми.
Изгубвам опашка.
И ставам едноклетъчна.
Една спирала ДНК.
А сутринта се събуждам като пружина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
