Навивам се на спирала
преди да заспя.
Заслушана в ритмичния бас на капчука
тактувам с крак.
Или с опашка.
Замижавам с двеста очи.
С пипала
галя хладната стена и залепям вендузи.
Потъвам навътре в дъжда.
Краката ми напълно изчезват.
Излизат мехурчета изпод хрилете ми.
Изгубвам опашка.
И ставам едноклетъчна.
Една спирала ДНК.
А сутринта се събуждам като пружина.
© Инна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
