Когато младостта угасне,
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.

На лента гледаш си живота,
превърташ го от край до край,
дори като си бил самотен,
сега го виждаш като рай.

Животът ти е бил прекрасен,
не виждаш лошите неща,
дори и някой миг ужасен,
сега го искаш пред смъртта.

Копнееш времето да върнеш,
отново всичко да направиш,
дори врага си да прегърнеш
и грешките си да поправиш.

На младите съвет оставяш -
да бъдат винаги засмени,
натякваш го и пак повтаряш,
че всичко е въпрос на време.

Един живот е, трябва само
да бъдат винаги щастливи,
да го изстискат максимално,
затова са се родили.

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.