Спомен за лятото
Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят
с цигулки от бобени листа.
Вятър в косите да повее
и да разкаже приказка една.
За момчето с шарената риза,
и колелото с счупения фар.
И как Луната по стълбицата слиза
и носи най-хубавия дар...
Ех, детство мое, близко и далечно,
с теб играя всеки ден.
Ти нямаш край. Ти си вечно.
Щом сина ми е до мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
