Лято. Русо мое лято, 

ожарено от слънчеви лъчи.

След отлитащото ято

аз гледам с чакащи очи.

И пак искам щурците да засвирят

с цигулки от бобени листа.

Вятър в косите да повее

и да разкаже приказка една. 

За момчето с шарената риза,

и колелото с счупения фар.

И как Луната по стълбицата слиза

и носи най-хубавия дар...

Ех, детство мое, близко и далечно,

с теб играя всеки ден.

Ти нямаш край. Ти си вечно.

Щом сина ми е до мен.