Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят
с цигулки от бобени листа.
Вятър в косите да повее
и да разкаже приказка една.
За момчето с шарената риза,
и колелото с счупения фар.
И как Луната по стълбицата слиза
и носи най-хубавия дар...
Ех, детство мое, близко и далечно,
с теб играя всеки ден.
Ти нямаш край. Ти си вечно.
Щом сина ми е до мен.
© Живко Делчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
