Спомен за лятото
Пак е утро. И се будя
в лепкавата тишина.
Сякаш станало е чудо -
друг светът на висина!
Хапнал, тръгвам по баира,
все нагоре, в онзи връх,
дето утрото извира
и се спуска Божи дъх.
Друго няма. И не искам
да залезе този ден
в долчинката който плиска
кипналата кръв у мен.
И каквото и да пиша,
в стъпки рими да плета -
тук елате! - с нас да дишат
закъснелите лета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
