Пак е утро. И се будя
в лепкавата тишина.
Сякаш станало е чудо -
друг светът на висина!
Хапнал, тръгвам по баира,
все нагоре, в онзи връх,
дето утрото извира
и се спуска Божи дъх.
Друго няма. И не искам
да залезе този ден
в долчинката който плиска
кипналата кръв у мен.
И каквото и да пиша,
в стъпки рими да плета -
тук елате! - с нас да дишат
закъснелите лета.
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
