25 февр. 2006 г., 00:03

Спомен за любов 

  Поэзия
3926 0 9
Като искрица в тъмното ми свети
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.
Как исках да останем във безкрая
завинаги прегърнати така...
Като в любовен стих. Като във Рая.
И да не идва никога деня.
Да те жадувам с всяка своя мисъл.
Да те усещам с всички сетива.
И както във съня ми да те имам -
по-истински от всякога. Сега.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??