Спомен за любов
Като искрица в тъмното ми свети
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.
Как исках да останем във безкрая
завинаги прегърнати така...
Като в любовен стих. Като във Рая.
И да не идва никога деня.
Да те жадувам с всяка своя мисъл.
Да те усещам с всички сетива.
И както във съня ми да те имам -
по-истински от всякога. Сега....
Но утрото дойде неумолимо.
И се разби на дребни стъкълца
илюзията, че сме само ние
единствени и вечни на света.
Остана само споменът да свети
като искрица в тъмната ми нощ.
Усмивката ти, устните, ръцете -
един сънуван спомен за любов...
Венцислава Симеонова
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.
Как исках да останем във безкрая
завинаги прегърнати така...
Като в любовен стих. Като във Рая.
И да не идва никога деня.
Да те жадувам с всяка своя мисъл.
Да те усещам с всички сетива.
И както във съня ми да те имам -
по-истински от всякога. Сега....
Но утрото дойде неумолимо.
И се разби на дребни стъкълца
илюзията, че сме само ние
единствени и вечни на света.
Остана само споменът да свети
като искрица в тъмната ми нощ.
Усмивката ти, устните, ръцете -
един сънуван спомен за любов...
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
