VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
25.02.2006 г., 0:03 ч.

Спомен за любов 

  Поезия
3891 0 9
Като искрица в тъмното ми свети
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.

Как исках да останем във безкрая
завинаги прегърнати така...
Като в любовен стих. Като във Рая.
И да не идва никога деня.

Да те жадувам с всяка своя мисъл.
Да те усещам с всички сетива.
И както във съня ми да те имам -
по-истински от всякога. Сега....

Но утрото дойде неумолимо.
И се разби на дребни стъкълца
илюзията, че сме само ние
единствени  и вечни на света.

Остана само споменът да свети
като искрица в тъмната ми нощ.
Усмивката ти, устните, ръцете -
един сънуван спомен за любов...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??