Feb 25, 2006, 12:03 AM

Спомен за любов 

  Poetry
3863 0 9
Като искрица в тъмното ми свети
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.

Как исках да останем във безкрая
завинаги прегърнати така...
Като в любовен стих. Като във Рая.
И да не идва никога деня.

Да те жадувам с всяка своя мисъл.
Да те усещам с всички сетива.
И както във съня ми да те имам -
по-истински от всякога. Сега....

Но утрото дойде неумолимо.
И се разби на дребни стъкълца
илюзията, че сме само ние
единствени  и вечни на света.

Остана само споменът да свети
като искрица в тъмната ми нощ.
Усмивката ти, устните, ръцете -
един сънуван спомен за любов...


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??