21 апр. 2014 г., 11:51

Спомен за любов

702 0 0

Ако искаш с мен да си, остани,
продължи,
обичай ме и винаги до мен бъди.
Животът ми претърпя обрати хиляди,
но истинското останало в него си ти.
Не ме ранявай, сърцето ми е болно,
в локви от сълзи лежи и стене за любов.
Не ме оставяй, чуй ти моя зов...

Ако искаш, си тръгни,
знай, че любовта ти в мене ще запазя.
Запази за мене спомена, макар и да боли,
и върви, не се обръщай,
не искам ти да видиш моите сълзи...

Тежко е, когато любовта е споделена,
но скрита трябва да остане тя.
Тежко е, когато две  души са наранени,
а светът наоколо не трябва да разбира за това.

Дори да плача с кървави сълзи,
да викам и да моля остани,
когато любовта е непосилна,
тя трябва да остане спомен, който помнят само две тела...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Громкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....