Спомен за морето
Срещна ме морето със усмивка,
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето,
така отдавнашно било,
когато май аз бях момичето,
на плажа с татко си дошло.
Когато си опъвахме палатка
от стар чаршаф на четири "стъбла",
а вътре приласкавах слънцето
със "Скрежко" - щастие в ръка.
А после... мятах тънки плитки
и теглех тате към брега,
с онези светлинки в очите,
усмихвайки го до сълза.
Понесъл ме на раменете си,
се гмуркахме в насрещната вълна,
а аз уверено притихнала,
притисках се до бащина ръка.
Плувахме, а вятърът се смееше,
понесъл споменът - мечта.
Морето, моето море то пееше
песента, що чувам и сега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
