gerrda (Геновева Христова)
408 4496
6 апр. 2017 г., 10:28

Спомен за очите ти 

  Поэзия » Другая
839 1 7

Замръзва всеки звук, когато лятото,  

окъпано в агония, мълчи...

Протяга крехка длан към неизпятото

на безвъзвратно опустели дни.

 

Смаляват се небетата, не дишат,

взривяват се, заглъхват, но не спят.  

Сънуват виолетовата киша

под празния прозорец на съня.

 

В очите на нощта извира Лèта,

копнееща поредния фиорд.

Разкъсва зимата си на парчета

и влива се в неназовим акорд...

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво пишеш...
  • Състоянието на безтегловност и пустота, е идентично с мрака преди разсъмване.
    Знам - лирическата ще отвори очи и ще се наслади на най- нежноцветния Изгрев!
    Поздрав за въздействащите стихове, Герда! Бях се затъжила за страничките ти!
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Лъха на безнадеждност, ако правилно усещам иначе много добре предадената емоция......
  • Харесах много!
  • хубаво,
    Смаляват се небетата, не дишат,
    взривяват се, заглъхват, но не спят.
    Сънуват виолетовата киша
    под празния прозорец на съня.
  • 🔕
Предложения
: ??:??