Спомен за очите ти
Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат,
взривяват се, заглъхват, но не спят.
Сънуват виолетовата киша
под празния прозорец на съня.
В очите на нощта извира Лèта,
копнееща поредния фиорд.
Разкъсва зимата си на парчета
и влива се в неназовим акорд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
