gerrda (Геновева Христова)
408 4496
6.04.2017 г., 10:28 ч.

Спомен за очите ти 

  Поезия » Друга
829 1 7

Замръзва всеки звук, когато лятото,  

окъпано в агония, мълчи...

Протяга крехка длан към неизпятото

на безвъзвратно опустели дни.

 

Смаляват се небетата, не дишат,

взривяват се, заглъхват, но не спят.  

Сънуват виолетовата киша

под празния прозорец на съня.

 

В очите на нощта извира Лèта,

копнееща поредния фиорд.

Разкъсва зимата си на парчета

и влива се в неназовим акорд...

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво пишеш...
  • Състоянието на безтегловност и пустота, е идентично с мрака преди разсъмване.
    Знам - лирическата ще отвори очи и ще се наслади на най- нежноцветния Изгрев!
    Поздрав за въздействащите стихове, Герда! Бях се затъжила за страничките ти!
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Лъха на безнадеждност, ако правилно усещам иначе много добре предадената емоция......
  • Харесах много!
  • хубаво,
    Смаляват се небетата, не дишат,
    взривяват се, заглъхват, но не спят.
    Сънуват виолетовата киша
    под празния прозорец на съня.
  • 🔕
Предложения
: ??:??