Спомен за очите ти
Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат,
взривяват се, заглъхват, но не спят.
Сънуват виолетовата киша
под празния прозорец на съня.
В очите на нощта извира Лèта,
копнееща поредния фиорд.
Разкъсва зимата си на парчета
и влива се в неназовим акорд...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
