Мъртва ли съм? Нямам сили, а боли.
Жива ли съм? Сърцето ми бие едвам.
Чувам глас, който тайно ми шепти.
Виждам сянка, но ти не си там...

Няма те, сега си само образ пред мене,
картина на въображението ми, ала жива.
Сега си спомен по отминалото време,
време, в което болката се впива...

Сега друго нищо от мене не остана,
сълзите ми рисуват замъглени спомени.
Сянката ми даже потъва в тъмна рана,
очите ти отнемат мечтите ми отронени...

Спомен, който довършва всичко в мене,
отнемащ последната ми капчица тъга.
По този спомен сърцето ми стене,
защото той е последната ми твоя следа...

Споменът за теб ме убива през нощта,
но ми дава сили, макар и да боли.
В мен остана малко болка с много тъга
и спомен за отчаяните дни...