17 сент. 2018 г., 12:17

Спомен за прощалната неделя

Поэзия » Любовная, Другая

607 2 8

Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа,
за лодката ли, с две весла?
Прощавам ти! – ли да ти кажа? –
не се осъжда любовта!
Ти дамата във мен зовеше
с една целуната ръка –
прощаване ни предстоеше
и сълзи – пролетна река!
Че беше винаги до мене
и ме държеше за ръка –
не си ми грешен! – „Наш'то време” –
това ли да ти аз простя?
Започна днес денят ми спешен
без теб, градът ми опустя!
Повярвай ми, не си ми грешен,
не знам какво да ти простя...

03.02.2017 г. 19.25 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Стихотворението за първи път публикувах във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 03 февруари 2017 г. четири месеца след нейната смърт. През февруари щеше да празнува рождения си ден. Тя беше дама и обичаше добрите обноски!

xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря ти, Дани! Не може никой да съди любовта! За това, че обичаме, не може да се иска прошка от никого. Радвам се, че ти хареса!

2018-09-18T07:18:09+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Хареса ми много, Таня!
Че беше винаги до мене
и ме държеше за ръка –
не си ми грешен! – „Наш'то време” –
това ли аз да ти простя?

2018-09-17T22:54:30+03:00
xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря ти, Лиде! Хубава е наистина тази традиция, символ на висока култура и обич.

2018-09-17T15:43:53+03:00
Ida-L (Лидия)

Хубава е тази традиция. В един съвместен живот все някога сме стъпили накриво -или сме били
уморени, или сме били натоварени и напрегнати... Хубаво стихотворение.

2018-09-17T15:14:54+03:00
xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря, не се разделям, освен това, си нося малка икона в дамската чантичка на трите сестри и майка им София!

2018-09-17T13:48:32+03:00