Спомен за прощалната неделя
Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа,
за лодката ли, с две весла?
Прощавам ти! – ли да ти кажа? –
не се осъжда любовта!
Ти дамата във мен зовеше
с една целуната ръка –
прощаване ни предстоеше
и сълзи – пролетна река!
Че беше винаги до мене
и ме държеше за ръка –
не си ми грешен! – „Наш'то време” –
това ли да ти аз простя?
Започна днес денят ми спешен
без теб, градът ми опустя!
Повярвай ми, не си ми грешен,
не знам какво да ти простя...
03.02.2017 г. 19.25 часа
© Таня Чардакова All rights reserved.
