17 sept 2018, 12:17

Спомен за прощалната неделя

613 2 8

Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа,
за лодката ли, с две весла?
Прощавам ти! – ли да ти кажа? –
не се осъжда любовта!
Ти дамата във мен зовеше
с една целуната ръка –
прощаване ни предстоеше
и сълзи – пролетна река!
Че беше винаги до мене
и ме държеше за ръка –
не си ми грешен! – „Наш'то време” –
това ли да ти аз простя?
Започна днес денят ми спешен
без теб, градът ми опустя!
Повярвай ми,  не си ми грешен,
не знам какво да ти простя...


03.02.2017 г. 19.25 часа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението за първи път публикувах във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 03 февруари 2017 г. четири месеца след нейната смърт. През февруари щеше да празнува рождения си ден. Тя беше дама и обичаше добрите обноски! 

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Дани! Не може никой да съди любовта! За това, че обичаме, не може да се иска прошка от никого. Радвам се, че ти хареса!
  • Хареса ми много, Таня!
    Че беше винаги до мене
    и ме държеше за ръка –
    не си ми грешен! – „Наш'то време” –
    това ли аз да ти простя?
  • Благодаря ти, Лиде! Хубава е наистина тази традиция, символ на висока култура и обич.
  • Хубава е тази традиция. В един съвместен живот все някога сме стъпили накриво -или сме били
    уморени, или сме били натоварени и напрегнати... Хубаво стихотворение.
  • Благодаря, не се разделям, освен това, си нося малка икона в дамската чантичка на трите сестри и майка им София!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...