17.09.2018 г., 12:17 ч.

Спомен за прощалната неделя 

  Поезия » Любовна, Друга
367 2 8

Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа,
за лодката ли, с две весла?
Прощавам ти! – ли да ти кажа? –
не се осъжда любовта!
Ти дамата във мен зовеше
с една целуната ръка –
прощаване ни предстоеше
и сълзи – пролетна река!
Че беше винаги до мене
и ме държеше за ръка –
не си ми грешен! – „Наш'то време” –
това ли да ти аз простя?
Започна днес денят ми спешен
без теб, градът ми опустя!
Повярвай ми,  не си ми грешен,
не знам какво да ти простя...


03.02.2017 г. 19.25 часа

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път публикувах във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 03 февруари 2017 г. четири месеца след нейната смърт. През февруари щеше да празнува рождения си ден. Тя беше дама и обичаше добрите обноски! 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Дани! Не може никой да съди любовта! За това, че обичаме, не може да се иска прошка от никого. Радвам се, че ти хареса!
  • Хареса ми много, Таня!
    Че беше винаги до мене
    и ме държеше за ръка –
    не си ми грешен! – „Наш'то време” –
    това ли аз да ти простя?
  • Благодаря ти, Лиде! Хубава е наистина тази традиция, символ на висока култура и обич.
  • Хубава е тази традиция. В един съвместен живот все някога сме стъпили накриво -или сме били
    уморени, или сме били натоварени и напрегнати... Хубаво стихотворение.
  • Благодаря, не се разделям, освен това, си нося малка икона в дамската чантичка на трите сестри и майка им София!
  • Честит и на теб , никога да не се разделяш и с трите!
  • Благодаря, Светле и честит празник Вяра, Надежда, Любов!
  • Прекрасно стихотворение!
Предложения
: ??:??