Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа,
за лодката ли, с две весла?
Прощавам ти! – ли да ти кажа? –
не се осъжда любовта!
Ти дамата във мен зовеше
с една целуната ръка –
прощаване ни предстоеше
и сълзи – пролетна река! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Стихотворението за първи път публикувах във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 03 февруари 2017 г. четири месеца след нейната смърт. През февруари щеше да празнува рождения си ден. Тя беше дама и обичаше добрите обноски!