Спомен за село
Отново лозници прегръщат
любимия праг
и в тъмнозелената сянка чемширова
пее щурче.
Светулки обличат тъмата
и влюбени пак
намигат на моето
малко и китно селце...
Отново заспива тъгата
в пелени от мечти
и стадо звездички
на небесната нива пладнува,
а споменът топъл
нежно и тихо трепти
и с устни от рими
съня ми светъл целува...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
