Отново лозници прегръщат
любимия праг
и в тъмнозелената сянка чемширова
пее щурче.
Светулки обличат тъмата
и влюбени пак
намигат на моето
малко и китно селце...
Отново заспива тъгата
в пелени от мечти
и стадо звездички
на небесната нива пладнува,
а споменът топъл
нежно и тихо трепти
и с устни от рими
съня ми светъл целува...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
