ValeriaTodorova (Валерия Тодорова)
35 2
16 сент. 2010 г., 15:59

Спомен за София 

  Поэзия » Гражданская
798 0 7

Ти, София, бе чиста и прекрасна,

навред шумяха цъфнали дървета,

сред тяхното ухание израснах

и още помня жълтите павета.

 

Под кестените влюбени вървяха,

градинки се усмихваха приветно,

чешмички и фонтани ромоляха,

наоколо бе всичко пъстроцветно.

 

Но зла ли веда скришом  завидя ти?

Градинките и площите зелени

във миналото безвъзвратно прати –

превърна ги в строителни терени.

 

Случайно оцелелите дървета

сълзи за своите събратя ронят.

По улици, край сгради и в кьошета

бездомни псета с плъхове се гонят.

 

А Времето какво ли ще остави

от теб на твоите деца и внуци?

Дали предишните устои здрави,

или Содом, потънал във боклуци?

© Валерия Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... хубаво беше... живеех в краен квартал, който днес се води "на пъпа" на София... и не може да бъде друго, след като една четвърт от България се пресели тук... искам си софийското жителство
  • Силно се надявам да не е второто...
    Добър стих!
    Поздрави!
  • Не съм софиянка, но за всички, които обичат София - http://www.facebook.com/profile.php?id=100001219290387#!/pages/Stara-Sofia/117915844383
  • Поздрав за ясно изразената гражданска позиция и за прекрасния стих!
  • "А времето какво ли ще остави?"
    Добър въпрос и наистина добро стихотворение.
    Внушава надежда и страх, че надеждата ще е напразна.
    Дано да не е!
    Поздрави
  • Тъжно е , но си права за съжаление...Поздравления за стиха!
  • Поздрави за хубавия стих
Предложения
: ??:??