Спомен за София
Ти, София, бе чиста и прекрасна,
навред шумяха цъфнали дървета,
сред тяхното ухание израснах
и още помня жълтите павета.
Под кестените влюбени вървяха,
градинки се усмихваха приветно,
чешмички и фонтани ромоляха,
наоколо бе всичко пъстроцветно.
Но зла ли веда скришом завидя ти?
Градинките и площите зелени
във миналото безвъзвратно прати –
превърна ги в строителни терени.
Случайно оцелелите дървета
сълзи за своите събратя ронят.
По улици, край сгради и в кьошета
бездомни псета с плъхове се гонят.
А Времето какво ли ще остави
от теб на твоите деца и внуци?
Дали предишните устои здрави,
или Содом, потънал във боклуци?
© Валерия Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... хубаво беше... живеех в краен квартал, който днес се води "на пъпа" на София... и не може да бъде друго, след като една четвърт от България се пресели тук... искам си софийското жителство
-
Силно се надявам да не е второто...
Добър стих!
Поздрави! -
Не съм софиянка, но за всички, които обичат София - http://www.facebook.com/profile.php?id=100001219290387#!/pages/Stara-Sofia/117915844383
-
Поздрав за ясно изразената гражданска позиция и за прекрасния стих!
-
"А времето какво ли ще остави?"
Добър въпрос и наистина добро стихотворение.
Внушава надежда и страх, че надеждата ще е напразна.
Дано да не е!
Поздрави -
Тъжно е , но си права за съжаление...Поздравления за стиха!
-
Поздрави за хубавия стих
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
