Спомен за София
Ти, София, бе чиста и прекрасна,
навред шумяха цъфнали дървета,
сред тяхното ухание израснах
и още помня жълтите павета.
Под кестените влюбени вървяха,
градинки се усмихваха приветно,
чешмички и фонтани ромоляха,
наоколо бе всичко пъстроцветно.
Но зла ли веда скришом завидя ти?
Градинките и площите зелени
във миналото безвъзвратно прати –
превърна ги в строителни терени.
Случайно оцелелите дървета
сълзи за своите събратя ронят.
По улици, край сгради и в кьошета
бездомни псета с плъхове се гонят.
А Времето какво ли ще остави
от теб на твоите деца и внуци?
Дали предишните устои здрави,
или Содом, потънал във боклуци?
© Валерия Тодорова All rights reserved.
