И днеска искам аз
от Станин кладенец
вода да пия.
Лицето със роса
да си измия.
Да тичам боса по полето.
Да видя самолет в небето.
Да вдишвам сладко аромата
на бабината каша от коприва.
И с баба седнали на прага,
звездите дълго да броим.
Вълшебни приказки да си редим..
© Снежана Терзиева Все права защищены
Да, спомени от детството нахлуха . . .
в съзнанието ми и ето какво се получи.
Лека вечер !