24 мар. 2007 г., 13:59

Спомен за Ванга

1K 0 6

Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...


Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
със своите послания, от Космоса дошли.
А нейната феноменалност и величие
таяха много разум и желание за добрини.


Огромната и мъдрост в трудния и земен път,
с посланията си - пътеводители в живота ни -
на много хора даваше надеждица една,
а благоловията си като име - на децата ни.

 

И нека помним думите на нашата светица,
че силата на Бог не е в телесното ни изцеление
като от силната молитва на слепеца стар,
а на всички нас в духовното проглеждане.

 

И нека, за нея сетили се в паметния ден,
една свещица в черква да запалим
и там, в мълчалив поклон, главата да склоним,
а Ванга от горе ще я види и ще ни познае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им
    със своите послания, от Космоса дошли."

    Много хубав стих, Петя!!! Поздрави!!!
  • Звучи неестествено космично!Като усмивка от горе където се разхождат само светци...
  • Поздрави, Петя.
  • Всяка година ходя там.
    Това място винаги ме изпълва с надежда, че все още има добро!
    Благодаря ти, че ми напомни е сега за нея!
    Искрен поздрав от мен, приятелко!!!
  • Настръхнах,Романтична...толкова е истинско и вярно...
    Браво и поклон пред думите ти !

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...