свлачището те повлече споменче свлачището ти изчисти гънките К. Вардиев
Хукна надолу по склона - жадно - море да отпиеш. Тежеше ми много, споменче, като камък на шията. Вече свободно - на воля - тичаш по пясъка, иззад пъстри ризи и рокли надничаш - топка смях ласкав. Няма ги гънките по сърцето, лятно-безделно се прекрояваш. Споменче мое, ето те. Махвам с ръка и те забравям.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.