Споменче
свлачището те повлече споменче
свлачището ти изчисти гънките
К. Вардиев
Хукна надолу по склона -
жадно -
море да отпиеш.
Тежеше ми много, споменче,
като камък на шията.
Вече свободно -
на воля - тичаш по пясъка,
иззад пъстри ризи и рокли надничаш -
топка смях ласкав.
Няма ги
гънките по сърцето,
лятно-безделно се прекрояваш.
Споменче мое,
ето те.
Махвам с ръка
и те забравям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
