12 мая 2007 г., 17:01

СПОМЕНИ

933 0 16
Sweety

Отново идва лятото и като камък
увисва на врата ми тежък спомен.
Измина се година, вече трябва
да се науча да живея, да съм нова.

А може би да срещна обич по-различна
и от чужди устни ласки да отпивам.
Да бъда искана, желана и обичана,
а не във себе си мечти да сривам.

Отново идва лятото. До болка помня
дъха на свежест, на влюбени вълни.
И на врата ми като камък, спомени
назад ме връщат, там, където си и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Права си,мила!Време е за нещо ново!
    Остави спомена да си отиде и се отдай на лятото
    Поздрав за стиха!
  • Сияна ще срещнеш тази "обич по-различна" повярвай ми.
    Поздрав за хубавия стих
  • Не се отчайвай, Сияна!!! Продължавай смело напред!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво!
  • Миличка, усмихни се!
    Имаш още път пред теб, изживей го смислено, с достойнство
    и знай, че няма да те подмине Любовта!
    Чудесен стих!
    Гуш*

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...