12 may 2007, 17:01

СПОМЕНИ

  Poesía
929 0 16
Sweety

Отново идва лятото и като камък
увисва на врата ми тежък спомен.
Измина се година, вече трябва
да се науча да живея, да съм нова.

А може би да срещна обич по-различна
и от чужди устни ласки да отпивам.
Да бъда искана, желана и обичана,
а не във себе си мечти да сривам.

Отново идва лятото. До болка помня
дъха на свежест, на влюбени вълни.
И на врата ми като камък, спомени
назад ме връщат, там, където си и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права си,мила!Време е за нещо ново!
    Остави спомена да си отиде и се отдай на лятото
    Поздрав за стиха!
  • Сияна ще срещнеш тази "обич по-различна" повярвай ми.
    Поздрав за хубавия стих
  • Не се отчайвай, Сияна!!! Продължавай смело напред!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво!
  • Миличка, усмихни се!
    Имаш още път пред теб, изживей го смислено, с достойнство
    и знай, че няма да те подмине Любовта!
    Чудесен стих!
    Гуш*

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....