5 дек. 2010 г., 14:05

Спомени 

  Поэзия » Другая
5.0 (3)
542 0 3
На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят
и сънищата пълнят умилени,
навярно чак до онзи кръстопът,
в отвъдното дори, ще бъдем пленни.
Любовите и там ще ни тешат -
с тях всяка наша фибра е пропита
и няма на земята съд такъв,
ни горе - да изтръгнат от гърдите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Все права защищены

Предложения
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »