На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят
и сънищата пълнят умилени,
навярно чак до онзи кръстопът,
в отвъдното дори, ще бъдем пленни.
Любовите и там ще ни тешат -
с тях всяка наша фибра е пропита
и няма на земята съд такъв,
ни горе - да изтръгнат от гърдите!
© Иван Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
