На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят
и сънищата пълнят умилени,
навярно чак до онзи кръстопът,
в отвъдното дори, ще бъдем пленни.
Любовите и там ще ни тешат -
с тях всяка наша фибра е пропита
и няма на земята съд такъв,
ни горе - да изтръгнат от гърдите!