5 dic 2010, 14:05

Спомени 

  Poesía » Otra
472 0 3

На младост дни, войнишките, без път

провират се на светло в моя спомен -

поточета към ниското текат,

а птиците летят към връх огромен.

 

 

Тук дните ми на детството шептят

и сънищата пълнят умилени,

навярно чак до онзи кръстопът,

в отвъдното дори, ще бъдем пленни.

 

 

Любовите и там ще ни тешат -

с тях всяка наша фибра е пропита

и няма на земята съд такъв,

ни горе - да изтръгнат от гърдите!

 

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??