11 нояб. 2012 г., 16:18

Спомени 

  Поэзия
547 0 6
СПОМЕНИ
Аз следвам пътя – оня вечен път
на миналите преди мен през дните.
Не крача сам.
Наоколо вървят
стотици, ако съдя по следите,
но аз не виждам никого – мъгли
по-тъмни и от нощ над мене слизат
и скриват всичко.
И не знам дали
по тоя път не крачи друг наблизо.
А не долита звук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??