1 мар. 2019 г., 09:56

Спомени

746 0 0

Любов - огън тих и смирен

тъй нежно как топли душата,

но страст бурна пламна в мен, 

изгаряйки мене самата.

 

Тоз огън тъй силно разпали

в сърцата ни жадната страст,

нестихваща бе обичта ни - 

божествена в земния хаос.

 

Любов - луда, дива и волна,

море от копнежи, мечти ...

Но носеща в себе си болка - 

там, скрита в неспирни сълзи.

 

Любов ли бе, или в поквара?

Не зная, но хвана ме в плен,

изгубих надежда и вяра,

духът ми - пречупен, сломен.

 

Сърцето си цяло отдадох,

но мъка роди любовта.

Аз знам същността си предадох

и сля се деня с нощта.

 

Дни - мрачни, все тъй монотонни

спомнят за две очи влюбени,

ветровете, навяващи спомени,

изчезват безследно изгубени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...