Любов - огън тих и смирен
тъй нежно как топли душата,
но страст бурна пламна в мен,
изгаряйки мене самата.
Тоз огън тъй силно разпали
в сърцата ни жадната страст,
нестихваща бе обичта ни -
божествена в земния хаос.
Любов - луда, дива и волна,
море от копнежи, мечти ...
Но носеща в себе си болка -
там, скрита в неспирни сълзи.
Любов ли бе, или в поквара?
Не зная, но хвана ме в плен,
изгубих надежда и вяра,
духът ми - пречупен, сломен.
Сърцето си цяло отдадох,
но мъка роди любовта.
Аз знам същността си предадох
и сля се деня с нощта.
Дни - мрачни, все тъй монотонни
спомнят за две очи влюбени,
ветровете, навяващи спомени,
изчезват безследно изгубени.
© Магдалена Георгиева Todos los derechos reservados