Спомени

Любов - огън тих и смирен

тъй нежно как топли душата,

но страст бурна пламна в мен, 

изгаряйки мене самата.

Тоз огън тъй силно разпали

в сърцата ни жадната страст,

нестихваща бе обичта ни - 

божествена в земния хаос.

Любов - луда, дива и волна,

море от копнежи, мечти ...

Но носеща в себе си болка - 

там, скрита в неспирни сълзи.

Любов ли бе, или в поквара?

Не зная, но хвана ме в плен,

изгубих надежда и вяра,

духът ми - пречупен, сломен.

Сърцето си цяло отдадох,

но мъка роди любовта.

Аз знам същността си предадох

и сля се деня с нощта.

Дни - мрачни, все тъй монотонни

спомнят за две очи влюбени,

ветровете, навяващи спомени,

изчезват безследно изгубени.