24 янв. 2011 г., 00:05

Спомени 

  Поэзия
1007 0 15

Проспах го… Съвършенството избяга.

Несъвършен живее този свят…

А приказките с мене вечер лягаха…

Аз бях дете. И колко бях богат…

Със стомната студена денем припках

и дядо ме очакваше с любов,

отпиваше вода и се усмихваше,

облегнат на каруца с блясък нов,

в ръцете със длето и стърготини

сред куп дъски, триони и… мечти…

Животът изтъркули ги – години –

хлапето в мен с каруците се скри…

Не чупя вече глинените стомни.

И няма как. Пластмаса се роди…

А бабините приказки ги помня,

макар че интернет се появи…

Те, стомните, останаха на село…

Каруците смениха със коли…

А дядо горе пак с бичкия смело

нарязва облак. После дъжд вали…

А баба за Сали Яшар разказва,

приспива вечерта и рой звезди,

притиснала ги в топлата си пазва,

тъй както мен в онези детски дни.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??