Спомени
Проспах го… Съвършенството избяга.
Несъвършен живее този свят…
А приказките с мене вечер лягаха…
Аз бях дете. И колко бях богат…
Със стомната студена денем припках
и дядо ме очакваше с любов,
отпиваше вода и се усмихваше,
облегнат на каруца с блясък нов,
в ръцете със длето и стърготини
сред куп дъски, триони и… мечти…
Животът изтъркули ги – години –
хлапето в мен с каруците се скри…
Не чупя вече глинените стомни.
И няма как. Пластмаса се роди…
А бабините приказки ги помня,
макар че интернет се появи…
Те, стомните, останаха на село…
Каруците смениха със коли…
А дядо горе пак с бичкия смело
нарязва облак. После дъжд вали…
А баба за Сали Яшар разказва,
приспива вечерта и рой звезди,
притиснала ги в топлата си пазва,
тъй както мен в онези детски дни.
