За теб ли живях, мой спомен предишен,
в дните ми трудни, потънали в мрак?
Спомен - момче, да, аз за тебе живях,
макар че сега си просто спомен излишен.
За какво си ми ти?
Нали твоята гръд
не е за мен пристанищен залив.
Твоята ласка, твоята усмивка, твоят поглед дори
не на мен, не на мен принадлежат.
Те са чужди, само твоя собственост, знам.
Чужди, а толкова близки и мили.
Спомен-момче, защо се върна оттам, ...