Като свещ догарям... от мълчание,
топя се като восък във огнище,
това, което в мене е останало,
са малко спомени и остарели снимки.
Това мълчание, убива бавно,
/от пепелището не може да направиш свещ/
ръката ми протегната отдавна,
е пълна с тишина, и много лед.
Ледът изстърган от сърцето ти,
оставя мокри, лепкави следи,
и всяка сутрин, бледа в огледалото,
се питам, изгаряне от лед, дали боли... ...