Обвит в спомени и белези от рани

Оставени от минало живяно, като в сън

Долавящ още смях и сълзите от много тайни

А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.

Те, спомените ми са леко избледнели,

Като на черно-бяла снимка от албум,

Но живи в главата ми, макар и посивели

И с мириса на много скъп парфюм.

Усмихвам се, когато ми е тъжно

Щом някой спомен от пепелта се прероди

И знам, че никога не ще е късно

Забравено приятелство от миналото да се възроди.

Усмихвам се на трудните моменти

Дори, когато бил съм в очите със сълзи,

Защото заради всички тези черно-бели ленти

Си Ти сега, което Си.