11.08.2020 г., 16:51

Спомени

792 0 0

 

 

Обвит в спомени и белези от рани

Оставени от минало живяно, като в сън

Долавящ още смях и сълзите от много тайни

А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.

 

Те, спомените ми са леко избледнели,

Като на черно-бяла снимка от албум,

Но живи в главата ми, макар и посивели

И с мириса на много скъп парфюм.

 

Усмихвам се, когато ми е тъжно

Щом някой спомен от пепелта се прероди

И знам, че никога не ще е късно

Забравено приятелство от миналото да се възроди.

 

Усмихвам се на трудните моменти

Дори, когато бил съм в очите със сълзи,

Защото заради всички тези черно-бели ленти

Си Ти сега, което Си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...