Спомени

8 мар. 2024 г., 10:02

Поэзия » Философская

155 0 1

Млад бях аз и горд, и силен

и кръвта кипеше в мен,

а сега съм стар, стерилен

и почти олигофрен.

Помня как в живота бурен

плувах весело, без грижи

и за мен брегът лазурен

няма как да се изниже.

Всичко ставаше тъй леко...

Хоризонтът беше ясен.

Смело гледах надалеко

и животът бе прекрасен.

А сега кипи морето,

всичко вече е брутално-

сестра сменя ми бидето

и лежа хоризонтално.

Е, и тъй си имам кяр-

никога не съм зарар.

Гледам аз сестрата, братко,

и ми става сладко, сладко...

ВаняИ (Ваня Иванова)

2024-03-08T14:46:49+02:00

Еха! Много ми хареса! Само горда и силна личност може да погледне с насмешка над физическото безсилие. Благодаря за този стих, вдъхва оптимизъм!