Спомени
722
0
1
Млад бях аз и горд, и силен
и кръвта кипеше в мен,
а сега съм стар, стерилен
и почти олигофрен.
Помня как в живота бурен
плувах весело, без грижи
и за мен брегът лазурен
няма как да се изниже.
Всичко ставаше тъй леко...
Хоризонтът беше ясен.
Смело гледах надалеко
и животът бе прекрасен.
А сега кипи морето,
всичко вече е брутално-
сестра сменя ми бидето
и лежа хоризонтално.
Е, и тъй си имам кяр-
никога не съм зарар.
Гледам аз сестрата, братко,
и ми става сладко, сладко...
© Георги Янков All rights reserved.
