Спомени...

25 сент. 2006 г., 11:29

Поэзия

493 0 3

Спомени, спомнени, болезнени рани,

махнете се, вървете си, не сте ми потребни!

Освободете сърцето ми, кой ви покани,

кой ви накара да живеете в мене?

И сутрин, когато очите отворя,

не искам да мисля за минало време.

На колене ви падам и ви моля!

Пожалете ме, смилете се над мене!

Животът без вас ще е по-малко тъжен,

ще виждам небето по-чисто, омайно.

Ще чувам на славея нежната песен,

и пак ще обичам, чисто и безкрайно.

И зимата няма да е тъй студена,

дори и тогава ще бъде пролет.

Под снегът ще поникне трева зелена,

а аз ще съм готова за новия си полет.

И няма да забравя как света изглежда,

щастието беше потънало в забрава.

И всеки ден отново искам да поглеждам,

към живота с истинска наслада.