Спомени
За теб си спомням със тъга.
За нощите така омайни.
Това ли беше любовта?
Чувствата са тъй безкрайни...
Спомням си за първата милувка.
Не усети ли как ме жигоса?
Помня и първата целувка...
Не ще забравя никога вкуса!
Помня разговорите прекрасни.
Поглеждах те и мислех, че си ти!
Прегръдките бяха тъй страстни!
Вярвах, че с любовта сме богати!
И сега е късно, но разбрах,
със спомени не мога да живея!
Не знам дали от нещо те е страх,
но не мога вечно да копнея!
За нощите така омайни.
Това ли беше любовта?
Чувствата са тъй безкрайни...
Спомням си за първата милувка.
Не усети ли как ме жигоса?
Помня и първата целувка...
Не ще забравя никога вкуса!
Помня разговорите прекрасни.
Поглеждах те и мислех, че си ти!
Прегръдките бяха тъй страстни!
Вярвах, че с любовта сме богати!
И сега е късно, но разбрах,
със спомени не мога да живея!
Не знам дали от нещо те е страх,
но не мога вечно да копнея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Мирчева Все права защищены
