Спомени
За теб си спомням със тъга.
За нощите така омайни.
Това ли беше любовта?
Чувствата са тъй безкрайни...
Спомням си за първата милувка.
Не усети ли как ме жигоса?
Помня и първата целувка...
Не ще забравя никога вкуса!
Помня разговорите прекрасни.
Поглеждах те и мислех, че си ти!
Прегръдките бяха тъй страстни!
Вярвах, че с любовта сме богати!
И сега е късно, но разбрах,
със спомени не мога да живея!
Не знам дали от нещо те е страх,
но не мога вечно да копнея!
За нощите така омайни.
Това ли беше любовта?
Чувствата са тъй безкрайни...
Спомням си за първата милувка.
Не усети ли как ме жигоса?
Помня и първата целувка...
Не ще забравя никога вкуса!
Помня разговорите прекрасни.
Поглеждах те и мислех, че си ти!
Прегръдките бяха тъй страстни!
Вярвах, че с любовта сме богати!
И сега е късно, но разбрах,
със спомени не мога да живея!
Не знам дали от нещо те е страх,
но не мога вечно да копнея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Мирчева Всички права запазени
